Честита Нова Година на всички

С Гюнтер ви пожелаваме здраве, успехи и много забавления.

Запознайте се, това е Раскал. Не, не русата жена, а симпатягата който е в ръцете й. Както се вижда и той като стопанката си е леко рус, но доста по малък. Въпреки 4е е забранен в този щат стопанката му не е притеснена /а и няма защо, имайки пред вид коя е/. Даже се говори 4е Парис Хилтън има три такива животинки  и доста други екзотични животни. Въпреки 4е медиите твърдят, 4е тя е лош стопанин от снимките се вижда то4но обратното.

Ето една фото сесия направена наскоро, на нея се вижда новата къща на Гюнтер и любимата му тръба за игра, както и новите неща които е научил – да се изправя на задните си крака. Винаги когато му даваме лакомство той се изправя още преди да го е получил

Гюнтер вече броди из цялата къща, което до известна степен е притеснително, защото от време на време трябва да го наблюдаваме къде се завира. Тъй като е много бърз, а понякога и не чува когато му се говори се забърква в какви ли не каши, че не само себе си ами и нас. В повечето случаи го намираме в дрешника, ровейки в някое пликче или върху някоя кутия опитвайки се да стигне на по високо ниво. Интересното е, че са много подвижни, могат да се провират през тесни пространства и като цяло са много, ама много любопитни. Снощи беше най страшно, в кухнята съм той щтъка в краката ми. Ушким сме запушили дупките водещи зад мебелите, но явно не достатъчно. Както четох в една статия ако главата му минава през мястото и останалото ще я последва. Видях само как хооооп и потъна зад пералнята, там обаче имаше една паднала чаша, в която той си завря моментално главата и с чашата напред се устреми кям печката. Там е доста тясно, а и пералнята, печката и хладилника са едно до друго и не мога да го извадя. Всичко стана много бързо, а аз отгоре викам „Гюнтер ела, ще ти скъсам ушите“ пък той как да ме чуе, нали си е похлупил главата с чашата. Провира се нашия ама не му е удобно явно, извади главата да види до къде е и после пак си я мушне. Ужас!!! Аз си викам ако стигне зад хладилника край, няма вадене от там. А той пак с чашката, бута, бута. И какво да правя почнах да размествам, да дърпам перални и печки, че да се добера до него. Разбутах каквото можах, най сетне той излезна, викам му „Ти акъл имаш ли“ а той ме гледа, мига мига милото животинче, какво да направи играе му се.

Друг път го намирам на върха на закачалката за дрехи в коридора, покатерил се по дрехите седи и души във въздуха. Ама слезането после му беше трудно.Обича да се пъха и по чанти, да рови в тях и туко отмъква разни неща. Обеча и по джобове да бърка, голям е крадец. А ако някой нещо търси във шкаф или чекмедже е пръв там да види какво става, обича да е в течение на нещата, следва ни зи цялата къща. Като чуе че се отваря врата и се стрелка веднага да разбере на къде води. Даже и в огледалото се опитва да влезе ама все не успява.

Фретките когато спят правят странни движения както кучетата и котките, но позицията на тялото им допринася за развеселяването на този който го гледа. Снимките говорят сами за себе си. Допълнете лек хъркащ звук от време на време и представата ви ще е пълна.

Не пробвайте тези пози вкъщи, това е професионална фретка

Здравейте отново, аз съм Гюнтер

Вече съм на три месеца и малко, тъй като не си спомням точно кога съм се родил. Все още не си познавам името, когато някой ме извика, но се старая и с внимание и търпение от страна на моите стопани мисля че скоро ще го науча. Вече се катеря без проблем по мебелите, зъбите ми пораснаха и започнах да издавам нов звук, рядко го правя за това не можете да го чуете, още не е записан. Ноктите ми са много дълги, но съм много палав и тичам бързо и никой не може да ми ги изреже все още.

Сложиха ми каишка и сега съм много красив, можете да ме видите тук

Ето още нещо

М даа – това е Гюни

Здравейте на всички, 

В тази страница ще се говори само за едно – порчетата като домашни любимци. Звучи странно, но те наистина стават за компания. Малко пакостливи, но как да им се сърдиш, та те са толкова сладки. По темата се запалих преди доста време, но то около 2 години и половина започнах да чета всичката информация до която можех да се добера. За съжаление в България няма печатна информация за начина на отглеждане на тези животни, затова започнах да търся в Интернет. Колкото повече четях, толкова повече ми харесваха. Само, че това вече не ми беше достатъчно, трябваше ми още, трябваше ми да имам порче за домашен любимец. И така след 6 месеца чакане той е вече факт, Гюнтер новото попълнение на нашето семейство.